Изкуствен интелект и култура
Може ли изкуственият интелект да създава изкуство?

Непосредствено преди началото на проекта EthicAI на Гьоте-институтите в София, Анкара, Атина, Букурещ, Загреб и Сараево, кураторката Галина Димитрова-Димова разговаря с артиста Ханс Бернхард относно проекта му The Next Biennial Should be Curated by a Machine, продуциран от музея „Уитни“ в Ню Йорк и Биеналето в Ливърпул. Как изкуственият интелект и алгоритмите променят изкуството? Този въпрос е и един от четирите тематични фокуси на проекта EthicAI.

Om Галина Димитрова-Димова

Галина Димитрова-Димова: Здравейте, Ханс! Познаваме се от дълго време, но бих искала да започна това интервю с кратко представяне на артистичното дуо Ubermorgen, от което Вие сте едната половина. Започвате да работите съвместно с Lizvx през 1995 г. и според описанието в биографията ви вие сте европейски артисти, които работят с инсталация, видео, код и пърформанс. Артисти, които правят странни неща със софтуер и хардуер. По-ранните ви работи се числят към т.нар. „медия хакинг“ и „онлайн пърформанс“, съчетавайки различни форми на дигитални медии в артистичната дейност. „Ню Йорк Таймс“ определя проекта ви от 2005 г. „Google Will Eat Itself“ (Google ще се самоизяде, б.ред.) като „просто брилянтен“. И съм напълно съгласна с това. Следя проектите ви с интерес и споделям критичната ви гледна точка към технологиите и свързаните с тях властови структури. Но повече от всичко ми допада ироничният ви подход при тълкуването на тази проблематика. И ако трябва да дам пример, се обръщам към един от любимите ми проекти от вашето портфолио – трилогията EKMRZ, където критикувате трите гиганта в интернет пространството: Google, Amazon и eBay.
 
Но нека пристъпим към актуалния ви проект The next Biennial should be curated by a machine („Следващото Биенале трябва да бъде куратирано от машина“, б.ред.), който описвате като „уебсайт на висшата мода, терминал към обширна мрежова система, преосмислящ бъдещето на кураторството в светлината на изкуствения интелект и самообучаващите се човешки машини, генериращи 64 паралелни варианта на биеналета в поток”. Разкажете ни повече за идеята и кого критикувате в този проект – кураторите, творбите или някой друг? И действително ли смятате, че т.нар. „интелигентни агенти“ трябва да куратират едно бъдещо Биенале, вместо реални куратори?

Ханс Бернхард: Благодаря Ви за представянето и за въпросите! Истината е, че това вече се случва, а дали сме го осъзнали зависи изцяло от перспективата, от която гледаме на света. Ако се замислите, институциите в своята същност действат като алгоритми. Те са системи, в които се случват различни процеси, резултатът от които са изложби. Като кураторка Вие самата знаете, че се налага да работите с бюджети, със спонсори, с директори на институции, с артисти... В крайна сметка това е алгоритмичен процес. 

В основата на проекта The Next Biennial Should be Curated by a Machine, по който работим заедно с дигиталния хуманист и професор в Дърам Леонардо Импет (Leonardo Impett) и кураторката на Биеналето в Ливърпул Йоаша Криса (Joasia Krysa), залегна въпросът за куратирането от машини. Но за да стигнем до него, първо се запитахме как са конфигурирани вече съществуващите системи като например Биеналето на Ливърпул или музеят „Уитни“. Изследвахме от какво са повлияни и кой решава кои творби ще бъдат показани в изложба. Нека отбележа, че не ги критикуваме и не подхождаме към тях с ирония, а просто като артисти, които играят с различни идеи и са изключително любопитни да разберат какво се случва днес около тях.

Според Вас може ли една машина не само да извърши по-добра селекция, но и да създаде нови артистични идентичности?

Считам, че един от вечните въпроси е този за дефинициите и дали подлежат на определени трендове и ситуации в обществото, на пазара на изкуството и в сферата на художественото образование, където също можем да наблюдаваме случващи се промени. В рамките на проекта за нас най-важният въпрос се състоеше не във възпроизвеждането и не в това дали една машина може да замени вече съществуващото. А на какви промени ставаме свидетели. Защото кураторите са новите артисти. Артистите от своя страна заемат ролята на занаятчии – те са тези, които създават специфични концепции, дигитални или физически обекти, конфигурации, които кураторът оформя в по-голям (изследователски) проект, поставящ по-мащабни въпроси или достигащ до отговори.

От една страна в същността си The Next Biennial Should be Curated by a Machine предлага развлечение (например с TikTok звуци, комбинирани със стари арт техники като гифове), а от друга страна ни конфронтира с machine learning алгоритми, захранвани с данни от Биеналето на Ливърпул и от музея „Уитни“, но също и с други данни (например данни от полицейски разпити, музикални отзиви за The Rolling Stones, нигерийски филми, различни сценарии и др.). По този начин потребителят попада на един развлекателен сайт, след което се гмурка в генерирани реалности, преливащи една в друга. За потребителя това е едно преживяване, което му предлага сам да открие нещо интересно за себе си. Ние не казваме какво ще е то, не предлагаме заключения.

Във връзка с предстоящия проект EthicAI на Гьоте-институтите в София, Анкара, Атина, Букурещ, Загреб и Сараево – какво е Вашето мнение за изкуствения интелект и етиката? Как гледате на проблематиката и кои са основните теми, на които тряба да се даде повече гласност според Вас?

Позволете ми да се върна към началото на това интервю и отново да отбележа, че ако наблюдаваме корпорациите, според моите разбирания ние вече имаме множество допирни точки с изкуствения интелект. В останалите сфери на живота все още не можем да говорим за ИИ, това е една погрешно използвана дума, защото всъщност става дума за крайно специфичното машинно обучение / machine learning – подкатеггория на ИИ.

Машините са способни да разрешават много специфични проблеми – например да играят шах или пък да наблюдават метеорологични данни и на тяхна база да изготвят прогнози. Но това се случва по твърде ограничен начин и щом започнете да навръзвате тези данни или очаквате от машините да разбират повече за света, те се провалят, защото това просто е невъзможно за тях. От друга страна, имаме т.нар. bias (аномалии в решенията на алгоритмите, б.ред.), които са неизбежни с оглед на това, че машините са създадени и захранвани или куратирани с данни от човека.

Най-важен за мен остава фактът, че вече сме сериозно конфронтирани с ИИ в лицето на големите корпорации и институции – на практика те представляват изключително комплексни алгоритми със специфични цели, които трябва да бъдат постигнати на всяка цена и където хората нямат никаква стойност. Приоритет е правенето на пари.

В тази връзка следва да си зададем въпроса колко антропоцентрично гледаме на света – от една страна това е съвсем естествено, защото сме човешки същества. Но от друга страна трябва да се учим да живеем с безброй неща, които не са човешки и не са хора. Живеем с машини, с алгоритми, с растителни системи, с други видове, с животни. Самите ние сме животни.

Етичният дебат е изключително комплексен и включва редица въпроси. Но нека не забравяме, че машината е създадена от хора. Онова, което съм установил от своята работа и проучване, е че тези технологични тенденции имат връзка с политиката и крайно десни идеи и движения, както и с технологичното надмощие на големите компании. Тези тенденции са взаимосвързани и стават основен двигател на развитие на изкуствения интелект...